Той се ражда почти безжизнен, но оцелява и става един от най-великите ни поети
“Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не желаят и не дават обещание те… "
Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 г в град Чирпан. Ражда се доста слаб, съвсем без признаци на живот, а майка му се тормози, че ще изгуби рожбата си. Момчето обаче оцелява. Учи в родния си град, по-късно в локалната прогимназия, само че след третата година майка му упорства да се реалокира в Пловдив. Пейо не приключва учебно заведение, стига до 5-ти гимназиален клас. Напуска учебно заведение и се връща в родния град.
Революционерът Яворов
През май 1897 година Яворов влиза по отношение на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Сливен и се включва в революционната битка на македонските българи. Превръща се в деен бранител на концепцията за свободата на Македония и измежду най-близките сподвижници на Гоце Делчев.
През 1902 година става основен редактор на вестник “Дело ", самостоятелен македоно-одрински лист. Същата година отпътува за Македония и се включва в четата на Михаил Чаков. През 1903 година към този момент е в четата на Гоце Делчев. След неговото ликвидиране от турците минава в отряда на Яне Сандански. Заради недоразумения сред двамата, Яворов се отделя и застава отпред на чета в региона на Драма, която скоро по-късно е разрушена от турците. През този си престой в Македония издава и редактира вестник “Свобода или гибел ".
През лятото на 1903 година Яворов е в София, където се включва в списването на вестник “Автономия " и става основен редактор на вестник “Илинден ". Избран е за член на Задграничното посланичество на ВМОРО.
Поетът Яворов
В интервала 1897 - 1901 година Яворов работи като свързочник. Тогава по пощенските станции стартира да написа своята тъжна и сантиментална лирика. Работи в Скобелево, а по-късно в Сливен и Стралджа. Работата го води в Поморие, където среща Нонка Чипева - учителка, която го въодушевява да напише една от най-хубавите си поеми - “Калиопа ". Влиза в кръга “Мисъл " дружно с доктор Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и П.Ю.Тодоров. Именно доктор Кръстев заменя семейството Крачолов с псевдонима Яворов.
Първата оповестена творба на чирпанлията е стихотворението “Напред " във вестник “Глас македонски ", а през 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения ". Следва стихосбирката “Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя към актуалната българска поезия.
Яворов работи и като библиотекар, както и като драматург в Народния спектакъл. Често пътува в чужбина, с цел да усъвършенства литературния си гений.
Днес Пейо Яворов е най-голямата популярност и знак на Чирпан, където родният му дом е трансфорат в музей.
Къщата-музей “П.К.Яворов " е открита за посещаване през 1954 година Намира се в централната част на града и целогодишно приема гости.
Къщата е скромна, само че повдигната над земята, начело с бунар, изпод със зимник, а зад верандата има три стаи. В междинната стая се ражда дребният Пейо. На стената е иконата на Св. Петка, закрилница на фамилията. Вляво и вдясно са Пейовата стая и гостната, в които са изложени персонални и фамилни движимости. Запазена напълно, подредбата в дома ни връща към младите години на поета.
В Пейовата стая са основани първите му стихотворения. Встрани има портрет на Пушкин, който самият Яворов изрязва от съветско списание и слага в рамка.
Гостната стая е подредена по този начин, както фамилията я е подготвило да посрещне през септември 1913 година Лора и Яворов.Голямата сестра на поета Мина Крачолова отделя една от стаите за поклонници и фенове на поета. През 1924 година Гео Милев споделя на околните на Яворов да съхраняват достоверността на ситуацията и наредбата на движимостите в дома му, тъй като някой ден той ще се трансформира в национален музей.
В двора на къщата има бюст монумент на Яворов от проф. Мара Георгиева, скулптурата “Майка Македония " от проф. Иван Лазаров и сграфитото на Димитър Киров на гърба на експозиционната зала.
През 1973 година музеят е уголемен с откриването на изложбена зала, която включва фототабла и истински движимости. Идеята е на поета Павел Матев, който по това време е министър на културата. Експозицията наблюдава основните моменти от виталния и креативен път на Яворов - остарелия Чирпан, фамилията и детството, ученическите години в Пловдив, живота в родния му град, работата като свързочник, присъединяване му в литературния кръг “Мисъл ", Македония, връзките му с Мина Тодорова и Лора Каравелова.
През 2006 година музеят е включен в Национално придвижване “Опознай България. 100 национални туристически обекта ".
От 1968 година в Чирпан всяка године се организират Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета - 13 януари.
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не желаят и не дават обещание те… "
Това са едни от най-популярните стихове на един от най-големите български поети - Пейо Яворов.
Пейо Тотев Крачолов е роден на 13 януари 1878 г в град Чирпан. Ражда се доста слаб, съвсем без признаци на живот, а майка му се тормози, че ще изгуби рожбата си. Момчето обаче оцелява. Учи в родния си град, по-късно в локалната прогимназия, само че след третата година майка му упорства да се реалокира в Пловдив. Пейо не приключва учебно заведение, стига до 5-ти гимназиален клас. Напуска учебно заведение и се връща в родния град.
Революционерът Яворов
През май 1897 година Яворов влиза по отношение на дейци на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в Сливен и се включва в революционната битка на македонските българи. Превръща се в деен бранител на концепцията за свободата на Македония и измежду най-близките сподвижници на Гоце Делчев.
През 1902 година става основен редактор на вестник “Дело ", самостоятелен македоно-одрински лист. Същата година отпътува за Македония и се включва в четата на Михаил Чаков. През 1903 година към този момент е в четата на Гоце Делчев. След неговото ликвидиране от турците минава в отряда на Яне Сандански. Заради недоразумения сред двамата, Яворов се отделя и застава отпред на чета в региона на Драма, която скоро по-късно е разрушена от турците. През този си престой в Македония издава и редактира вестник “Свобода или гибел ".
През лятото на 1903 година Яворов е в София, където се включва в списването на вестник “Автономия " и става основен редактор на вестник “Илинден ". Избран е за член на Задграничното посланичество на ВМОРО.
Поетът Яворов
В интервала 1897 - 1901 година Яворов работи като свързочник. Тогава по пощенските станции стартира да написа своята тъжна и сантиментална лирика. Работи в Скобелево, а по-късно в Сливен и Стралджа. Работата го води в Поморие, където среща Нонка Чипева - учителка, която го въодушевява да напише една от най-хубавите си поеми - “Калиопа ". Влиза в кръга “Мисъл " дружно с доктор Кръстьо Кръстев, Пенчо Славейков и П.Ю.Тодоров. Именно доктор Кръстев заменя семейството Крачолов с псевдонима Яворов.
Първата оповестена творба на чирпанлията е стихотворението “Напред " във вестник “Глас македонски ", а през 1901 година издава и първата си стихосбирка “Стихотворения ". Следва стихосбирката “Безсъници ", която дефинитивно проправя пътя към актуалната българска поезия.
Яворов работи и като библиотекар, както и като драматург в Народния спектакъл. Често пътува в чужбина, с цел да усъвършенства литературния си гений.
Днес Пейо Яворов е най-голямата популярност и знак на Чирпан, където родният му дом е трансфорат в музей.
Къщата-музей “П.К.Яворов " е открита за посещаване през 1954 година Намира се в централната част на града и целогодишно приема гости.
Къщата е скромна, само че повдигната над земята, начело с бунар, изпод със зимник, а зад верандата има три стаи. В междинната стая се ражда дребният Пейо. На стената е иконата на Св. Петка, закрилница на фамилията. Вляво и вдясно са Пейовата стая и гостната, в които са изложени персонални и фамилни движимости. Запазена напълно, подредбата в дома ни връща към младите години на поета.
В Пейовата стая са основани първите му стихотворения. Встрани има портрет на Пушкин, който самият Яворов изрязва от съветско списание и слага в рамка.
Гостната стая е подредена по този начин, както фамилията я е подготвило да посрещне през септември 1913 година Лора и Яворов.Голямата сестра на поета Мина Крачолова отделя една от стаите за поклонници и фенове на поета. През 1924 година Гео Милев споделя на околните на Яворов да съхраняват достоверността на ситуацията и наредбата на движимостите в дома му, тъй като някой ден той ще се трансформира в национален музей.
В двора на къщата има бюст монумент на Яворов от проф. Мара Георгиева, скулптурата “Майка Македония " от проф. Иван Лазаров и сграфитото на Димитър Киров на гърба на експозиционната зала.
През 1973 година музеят е уголемен с откриването на изложбена зала, която включва фототабла и истински движимости. Идеята е на поета Павел Матев, който по това време е министър на културата. Експозицията наблюдава основните моменти от виталния и креативен път на Яворов - остарелия Чирпан, фамилията и детството, ученическите години в Пловдив, живота в родния му град, работата като свързочник, присъединяване му в литературния кръг “Мисъл ", Македония, връзките му с Мина Тодорова и Лора Каравелова.
През 2006 година музеят е включен в Национално придвижване “Опознай България. 100 национални туристически обекта ".
От 1968 година в Чирпан всяка године се организират Яворови януарски дни. Откриването им е на рождения ден на поета - 13 януари.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ